Вятърът
e движение на въздуха, което се предизвиква от различно
нагряване на земната повърхност. Топлият въздух се
издига нагоре и образува област с ниско атмосферно
налягане. Въздухът се премества от места с високо към
места с по-ниско атмосферно налягане и колкото е
по-голяма разликата, толкова по-силен е вятърът. Основни
свойства на вятъра са енергия /оптимална при скоростта
около 40-50 километра в час/ и турболентност /оптимално
намаляваща над 10 метра от земната повърхност/. Тази
енергия може да бъде преобразувана в механична или
електрична. Вятърните централи позволяват превръщането
на силата на вятъра в електричество. Морският бряг и
хълмистият терен са подходящите места за улавяне на
вятърната енергия. Вятърните генератори са обикновенно с
две или три перки, които са подобни на самолтните
витлови перки. Производството на електроенергия се
осъществява от генератор задвижван от ротора към
перките. Разработени са както малки вятърни
турбини за битови нужди, така и голями вятърни ферми за
промишлени нужди.
Предимства – сравнително ниска цена на получаваната
електрическа енергия.
Недостатъци – вятърът е непостоянен енергоизточник.
Факти:
България – вятърната енергия в България може да се
използва на 3,3% от общата площ на страната - планински
била и върхове над 1000 м, а също и по Черноморието (нос
Калиакра и нос Емине). През 1997 г. е пуснат в
експлоатация първият в България вятърно-слънчев
генератор
за ток в Техническия университет във Варна. За
периода 2005 - 2007 г. вятърните мощности в България са
се увеличили с 100-процентен ръст годишно. Докато през
2005 г. страната разполага с 13 мегавата мощности от
ветрогенератори, то през 2007 г. те са вече 29 мегавата.
До 2010 г. се очаква общата инсталирана мощност да
достигне около 300 МВтч. В България има над 70 вятърни
централи с мощност около 35
MW. Централите се намират
главно по Североизточното Черноморие - Каварна и Балчик,
в районите на Сливен, Айтос, Ямбол, Търговище, а също и
Сомовит. По данни на Националната електрическа компания
(НЕК), само до края на 2007 г. са открити процедури за
въвеждане в експлоатация на 80MW, а през 2008 г.
- за още 386 мегавата мощности за производство на
електроенергия от вятърни централи. Заявките за
построяване на ветрови паркове в България към ноември
2008 г. са за около 3000
MW при изградени около 50
- 60MW.
САЩ - водещ производител на вятърна енергия в
света. Това констатира изследване на Американската
Асоциация за Вятърна Електроенергия, което вероятно ще
бъде публикувано до месец, съобщава в. "Гардиън".
Докладът сравнява САЩ с Германия, чиито инсталирани
вятърни мощности засега са най-големи в света.
Количествено американските мощности изостават от
немските – сумарната инсталирана мощност на
ветрогенераторите в САЩ в момента е 17 000MW, а в
Германия – 22 000MW. До края на тази година се
очаква американските мощности да се увеличат с още 6 000
мегавата, а германските - с 1600. Макар, че цифрите са в
полза на Германия, реално САЩ произвежда повече енергия,
тъй като средната скорост на вятъра в Щатите е
по-висока.
В момента 4% от електричеството в ЕС са от вятърни
турбини, но проучвания на европейския форум за вятърна
енергия сочат, че вятърът има потенциал да задоволи 28% от енергийните нужди на континента през 2030 г.
Норвежката компания StatoilHydro разработва първия в
света ветрогенератор, който не е перманентно закрепен за
морското дъно, а плава на повърхността. Той може да
използва по-силните ветрове във вътрешността на океаните
като в същото време е мобилен и безопасен.